sliceofair.info

Не, че не повярвах на ATIS-a (Автоматизирана Терминална Информационна Система), напротив виждах това CB (гръмотевичен облак) и го чаках през последния един час да се изнесе далеч от летището, за да се пробваме с две изнструментални зони около Бургас.

Наблюдавайки лошия облак да се изнася в противоположната посока на планирания полет, поисках запуск от Бургас Кула. Получих го с предупреждението, че се очакват още CBта и да следим времето “преди отново да е станало късно”. Хубав съвет. Потвърдих, че сме запознати и запуснах двигателя.

Докато чакахме двигателя да подгрее и да направим необходимите проби ми направи впечатление, че стрелката на ADF-a (Automatic Direction Finder – уред, показващ ни определена наземна радиостанция) не сочеше в очакваната посока, а в напълно противоположната. Проверих дали не съм объркал честотата, но потвърдих че не съм. И тогава погледнах в посоката, в която уредът сочеше. Припомних си защо ADF-a не е надежден помощник и как в условия като днешните се отклонява към гръмотевични облаци. Какво ти отклонение – стрелката сочеше директно към CB-то. Днес май няма да го ползваме за инструменталните полети.

Междувременно двигателят загря, направихме пробите и се отправихме към предварителния старт. В посока на зоната ни над Айтос времето изглеждаше чисто. Поискахме си набор до височина 3500 ft. (~1100 м) и излетяхме.

Веднага след излитане се усети, че въздухът е турболентен, което означаваше, че ще трябва да се боря с машинката, за да поддържам курса и височината, което просто добавяше допълнителна сложност към задачата. Доближавайки Айтос обаче, вече ни бе ясно, че ситуацията не е такава каквато изглеждаше. Да, вече се бяхме отдалечили от CB-to (ADF-a отново проработи), но тук заваля сериозен дъжд, ограничаващ видимостта почти изцяло. Опитахме да изпълним част от упражненията в зоната, но съвсем скоро и на мен и на инструктора ми ни беше ясно, че ще трябва да се прибираме.

Имайки предвид в какви условия летим направих едно пробно пускане на отоплението на карбуратора (в полет една от най-големите опасности за буталния двигател с карбуратор е натрупването на лед в него, което в най-крайния си стадии води до спиране на самия двигател). Нормално при това действие се балюдава спад на мощността на двигателя, който започва да работи с по-горещ въздух с по-малка плътност. В този случай мощността се увеличи, което значи само едно – двигателя работи по-добре с пуснато отопление, тъй като се освобождава от голямо количество натрупан лед. След прибирането на отоплението мощността нарастна още повече.

Това беше последната капка. Единодушно взехме решение за прекратяване на полета. Бързо поехме към летището и изпълнявайки полу-NDB, полу-VOR/DME заход кацнахме на полоса 04 (откъм самия гр. Бургас).

Само тридесет минути по-късно картинка от метеорадара изглеждаше така:

Е, не е зле колкото ето това нещо от София през юли м.г., но за нашия малък самолет е напълно достатъчно. В крайна сметка вземхме правилното решение.

Сега съм в хотела и чакам някакво подобрение на обстановката. Ако не го дочакам, днес равносметката ще е записан само половин час.

Откакто се сдобих със смартфон (HTC Tattoo) вече няколко човека ме гледат с неразбиране и се чудят за чий съм си го взел. Истината е, че преди по-малко от две години и аз бях на тяхното мнение и поддържах твърдението, че телефонът е за разговори, а не за всичко останало.

Вече съм на другия бряг (на мобилните функции, не на “онзи” друг бряг) и като горд собственик на смартфон се чувствам задължен да “зарибя” и останалия свят. Поради тази причина ще започна еднa кратка рубрка “Защо смартфон”, в която ще описвам функциите, които най-много ме радват и са ми най-полезни.

GSP Tracking

Не е задължително да е смартфонска функция. Може да се постигне и със самостоятелно GPS устройство, което може да записва координати през определено време.

За какво става въпрос? За запис и последващо показване на карта на координати, така че да се изчертае линията, по която вие и устройството ви сте минали. Малко приложение в ежедневието, освен може би да записвате съботно-неделните разходки из планините (и аз го ползвам за това).

Днес обаче използвах тази функция и за по-висша цел. Записах един от полетите, които проведох (продължителност 1,5 часа) и след полета анализирах тракеторията си, с идея да визуализирам грешките си и други все така скучни идеи.

Ето за какво говорим:

Вижте 19.02.10 – 1 на по-голяма карта

Може да ви изглежда хаотична драсканица (то си е такова де), но всъщност това е поредица от упражнения в полети с използване на радиосредства (радионавигация).

GPS Трекингът е функция, която тепърва ще използвам и ще споделям с вас, но влечението ми към “HTC-то” не спира да тук, така че следете внимателно…

Снимка: Илия Максимов

През последната година ми се налага от време на време, по-често от нормалното да пътувам главно в две направления – Горна Оряховица и Бургас. Обикновено за тези пътувания избирам влак, тъй като поне за мен този вид транспорт, дори и в България, има повече предимства отколкото недостатъци. Нещо повече, до днес смятъх, че съм им хванал цаката на влаковете.

И двете направления, Горна и Бургас, са сериозни “влакови дестинации” във железопътната мрежа на България. Поради тази причина през деня има няколко опции за пътуване. Поради естеството на пътуванията ми обаче, влаковете, които позлвам аз, се свеждат до няколко. Истината е, че влаковете до Бургас са ми по-удобни отколкото тези до Горна. До преди новата година пътувах до Бургас като рано сутринта в 06:37 хващах Ускорен Бърз Влак (УБВ) от гара Подуене. С този влак пристигах в Бургас в 12:30 и в 13:30 вече можех да съм на летището за да провеждам полети следобяд. В деня, когато си тръгвам пък, хващах обратното УБВ в 15 и нещо и към десет вечера съм в София. Идеална схема.

Ако мога да обобщя правилата, на които се подчинявам когато пътувам с влак в БГ, то те са следните:

Винаги пътувай първа класа – Реално разлика във вагоните няма, все са мизерни. В първа класа обаче пътуват много по-малко хора и все са нормални. Не искам да звучи хейтърски, но влаковете са пълни със съмнителни типове. Те обаче не доплащат 4-6 лв. за първа класа и пътуват втора, която по праивло е претъпкана. Така, ако пътувате само първа класа, обикновено пътуването е по-спокойно откъм навалица.

Познавай влаковете си – Да се качиш на някой влак, за който не знаеш нищо преди това е приключение. В БДЖ има множество варианти на композиции и вагони – някои по-сполучливи, а други не чак толкова. По принцип УБВ (миналата година) са за предпочитане – по-бързи (спират на по-малко места) и като правило малко по-читави като вагони. Когато УБВ не е алтернатива, се избира БВ, но трябва да се винамава с тази категория. Аз лично избягвам бързите влакове освен през нощта, когато няма УБВ. Също така на Пътнически Влак (ПВ) не бих се качил никога! За такива разстояния си имам кола!

Бъди готов за изненади – третото правило е може би най-важното. Не бива все пак да забравяме, че сме в България и тук всичко е като при совите от Туин Пийкс – не са това, което са.

Именно последното правило е причината днес да пиша за влакове. Колкото и да се опитвам да съм готов, днес БДЖ успяха отново да ме изненадат и то отново неприятно.

Нека започна малко по от далеч. Когато започнах пътуванията си до Бургас, онзи сутрешния УБВ от София и следобедния от Бургас се изпълняваха от композиции с едно хубави рециклирани безкупейни вагони (салон). Вагоните 1ви и 2ри клас се различаваха предимно по тапицерията на седалките и броя на пътниците. Нямам неспокойно пътуване с такъв вагон. Отоплен, климатизиран, с неотварящи се прозорци. Сравнително добре звукоизолиран.

През лятото пътуванията ми бяха към Горна Оряховица. Поднових Бургаското УБВ началото на есента. Една ранна сутрин, на път за конференция в Созопол (този път не беше за полети), се качих на този влак и с изненаа открих, че композицията е напълно подменена. Втори клас вагоните бяха някакви екс–Дойчебан каручки полусалон-полукупейни. Втори клас беше рециклиран купеен вагон от най-старите с 6 места в купе.

Преглътнах тази изненада. Въпреки по-лошото качество на вагона, влакът бе снабден с вагон-бюфет, където правеха не лошо кафе и сандвичи. От друга страна купетата си имат и своите предимства, нали?

Няколко пъти използвах тази композиция и накрая свикнах изцяло с нея. Нямаше от какво да се оплаквам. Чисто, не мирише лошо, има бюфет, няма много хора.

Днес сутринта отново избрах този влак за пътуването си до Бургас. Станах рано и за да не рискувам да изпусна влака си се облякох на бързо и отидох на гарата – без да съм закусва, пил кафе, чай и сега като се замисля каквато и да е било течност. Ще кажете, че съм постъпил безразсъдно – може би, но в крайна сметка аз знам, че този влак (проверил съм го и на http://www.bdz.bg/ предишната вечер) има вагон-бистро, където както и при други пътувания, ще пийна кафе, натурален сок и ще закуся.

Именно с тази нагласа, някъде около Ихтиман, тръгнах към бистрото. Него обаче го нямаше. С неприятна изненада установих, че в композицията бистро няма. И че съм останал на сухо. Буквално!

Така наруших собственото си правило и платих цената – глад и жажда до 12:30, което са си 6 часа, както и да го погледнете. И след това на полети!

И все пак. Въвел съм тези правила, за да се пазя от такива безумия. Чудя се защо когато има нещо хубаво трябва да го развалим непременно. Преди една година, това бе един от най-хубавите влакове в България, а днес е поредното железопътно смерище. Между другото вече няма УБВ. Всички влакове са вече Бързи, тоест им е намалена категорията. А цената не е. Наричат се RБВ, като до колкото разбирам R идва от Резервация, тъй като тя (запазване на място) е задължителна за тези влакове.

Все още не мога да разбера каква е идеята на тази маневра, но предполагам, че в крайна сметка ще ми се изясни… в някой момент.

Е… в Бургас съм и трябва да призная, че RБВ -то разцепи минутата на две при пристигането. Нядявах се, че така ще има достатъчно време за полети следобед, но се оказа, че късметът този път е срещу мен – полети днес нямаше – лошо време!

Не, не става въпрос за годината 1407, когато Династията Минг в Kитай, под императорството на Юнгл, напада и завладява Виетнам, след като захвърля всички усилия да възстанови Династията Тран на мястото на Династията Хо (въпреки това, бунтовническо движение отблъска китайците до 1428 г., по време на Династията Ли – да живее wikipedia – източникът на ненужни факти).

Става въпрос за пощенски код 1407 или по-скоро пощенски клон 1407 в кв. Лозенец, гр. София. По стечение на обстоятелствата това е именно пощенския клон обслужващ моя адрес.

Когато закупя от от eBay нещо дребно, то пристига под формата на малък пакет именно в този клон. Нормално за това получавам известите тип “хвърчаща бележка”, с което трябва да се явя на гише “колетно” и да си получа пратката. Звучи лесно и наистина е, но обикновенно вместо планираните 5 минути (заедно с чакането) отнема минимум 15. И това не е заради сложни и безмислени процедури, като при казуса Еленко, а единствено поради факта, че през последните 20 години в Български Пощи не се е променило нищо!

Така както виждам нещата, системата би трябва да действа така:

• Пакетът пристига в пощенския клон
• Заежда се в електронен регистър
• Компютърът отпечатва съобщение за получателя, съдържащо уникален номер за пратката
• Съобщението се доставя на получателя
• Получателят отива в пощенския клон със съобщението си
• Служителката на гишето въвежда номера на съобщението и…
• …намира пратката според регистъра
• Предава пратката

Как са нещата в клон 1407 в действителност (а сигурно и на други места):

• Пратката пристига
• В зависимост от това от къде идва, пратката се записва в тетрадка с широки редове и корица с Бритни Спиърс или корица с Малкото Пони (едната за EU пратки, а другата за Други)
• Някой, по някое време написва за всяка пратка бележка
• Бележката се доставя на получателя
• Получателят отива в пощата с бележката и я подава на гишето
• Служителката става…
• …отива до шкафа с колетите….
• …и ги преглежда един по един!
• Не намира пратката!
• Отваря тетрадката….
• … и започва да преглежда всеки един запис от последните 2 дни….
• … после от последните три дни и т.н.

От тук натакък обикновено има две продължения:

Или…

• в крайна сметка намират и записа и пратката, но това е отнело минимум 15 минути.

…или…

• Не намират вашето име в тетрадката, и за това търсят и в другата (да не би да е попаднало в Европейската, въпреки, че идва от Китай)
• Не го намират и там
• Отново преглеждат пратките една по една…
• …оказва се, че вашата пратка е сред тях (този път)….
• … ноооооо, я няма в тетрадката?!
• Дописва се в тетрадката с коментар (не е вписана)
• Получателя си отива
• След една седмица получава ново известие с коментар “Бързо”
• Отива в пощата….
• … преминава отново през цялата процедура и…
• … в крайна сметка се оказва, че го викат отново за пратката от миналата седмица, която явно се води в “някоя тетрадка”, но никой не знае коя!

Е въпросът тук е ЗАЩО?! Защо живеем във век, в който докато се намирам на улицата, мога да направя снимка с телефон, който не се нуждае от жица, която снимка да изпратя на всичките си приятели едновременно с коментар какви са точните ми географски координати, а когато отида в пощата на стената да има знак със задраскан телефон, който явно означава, не че е забранено ползването му, а че на това място новите технологии са нежелани! И всичко се записва…. в тетрадки…. с шарени корици!

Едно туитване на Емо от вчера ме навед ена мисълта, че може да споделя едни клипчета на Airbus за евакуационните слайдове на Ербъс А320. Смятам, че ще е образователно и за запознатите с авиационната материя и за пълните лаици.

Най-малкото във второто клипче ще видите отговор на въпроса, за какво служи онази скоба на горната повърхност на крилото на А320. Ако изобщо някога сте се чудили де

Приятно гледане!

А320/319/318 Pax Door Escape Slide

A320/319/318 Offwing Escape Slide